|
100 национални туристически обекта - Пещера "Съева дупка"
|
|
|
|
|
|
Данни
Обща дължина 210м
Денивелация (- , +) 40м (-18м, 22м)
Надморска височина: 510м
Описание:
Пещерата Съева дупка се намира на 11 километра западно от Ябланица.
Дължината на пещерата е 400 м, а температурата в залите е постоянна през цялата година - 7-11 градуса. Образувана е преди повече от три милиона години от тектонски варовици.
Наречена е "подземната перла", защото е една от най красивите пещери в България.
Тя е обявена за национален туристически обект и е отворена за посетители през 1967 година. Преди това пет години е проучвана и благоустроявана. Пещерата е осветена и обезопасена.
Всеки, който е посетил Съевата дупка, казва, че тази пещера прилича на прекрасен сън или на приказка.
Едва направили първите си крачки в Съевата дупка, някога укритие на български юнаци, ахваме от удивление пред вълшебните фигури и образи, които е изваяла природата с помощта на капката-вода.
В пещерата има сталактити, сталагмити и сталактони. Един сантиметър от тези образувания се гради за около 150 -160 години.
Щом влезем вътре, за миг спираме занемели. С голямо чувство за мярка и с много вкус и умение, проектанти и строители са разкъсали мрака, без да унищожат романтиката и тайнствеността на пещерния свят.
Неусетно и неволно природата е изваяла образите на Богородица и Младенеца, патриарх Евтимий Търновски, революционера Христо Ботев заедно със своята чета. Разпознаваме ги в различните зали на пещерата. Водните капки са "построили" и копие на Наклонената кула в Пиза, не липсва и отбранителна техника - тук е "Дебелата Берта", германско оръдие от войната. Децата пък се прехласват по Кума Лиса, Снежанка и седемте джуджета, крият се от Баба Яга. Забелязваме и силуета на каракачанско куче.
Всяка една фигурка прилича на нещо, в зависимост от осветлението, от ъгъла на гледане и най-вече от въображението. А звуците, които издават сталагмитите при допир с твърд предмет, "галят" ухото ни, подобно на музиката на Бетовен. Различните музикални тонове се получават в зависимост от височината, дебелината и широчината на сталагмита.
Единственото място в България, където могат да се видят и хелектити - хоризонтални образувания, които се получават от въздушното течение, изтеглящо водните капки настрани, нещо като застинал дъжд, е Съевата дупка.
Под звуците на чанове, камбани и ... Бетовен, в компанията на любими приказни герои и известни исторически личности започва нашето спускане!
От входа се слиза надолу до желязна врата вдясно. Тук пещерата мени рязко своя ход на запад - широка и сравнително висока.
Първата зала е Купена. Насред залата се издига огромен сталактон, напомнящ купа сено, откъдето идва и името и.
Втората зала - Срутището, се е образувала по време на земетресение. Тя е обсипана със скални блокове, някои от които с височина 3.2 м. Преди векове по време на земетресение тук е станало огромно срутване и част от тавана на пещерата се е откъртил. Това унищожило много от образуванията. На запад Срутището постепенно се стеснява. Пътеката се прегражда от тънки каменни струни, наречени Органът на пещерата. Чукнем ли нежно и леко по тях, те звънтят и напомнят цялата музикална гама. Обърнем ли очи на запад, ще видим една друга поразяваща украса на тази зала - Каменният водопад.
Още към 30-те метра никнат от пода сталагмити и колонки, доста опушени и остарели, а някои - мощни. Големи блокове, паднали от свода, покриват пода. Върху тях на места има образувания, получили материал от широките пукнатини. Една такава характерна пукнатина има на около 60 m от входа. Пред нея вдясно между блоковете личи отвор на "пропаст", образувана от същите натрупани блокове. Тук пещерата се разширява значително, отрупана с образувания, за които е трудно да се намерят имена. Някои от тях, получили пръски от капките, са обрасли с безброй брадавички (коралити). Лявата част на залата, скрита от погледи и варварски ръце, е сравнително запазена. Към 90-ия метър изведнъж пещерата се стеснява дотолкова, че може да се помисли за нейния край. Огромни блокове, полегнали встрани- някогашни гиздави колони, подсказват, че тук не така отдавна нещо се е разшавало в дълбините на земята и е предизвикало разсядане. То е станало на мястото на кръстосване на двете основни пукнатини. Веднага щом се излезе от теснината, пещерата има посока на юг и започва отначало с наклонен, а после с равен под. Това е Хармана. Това е кръгла и равна кухина, покрита с глина. Пред нас блесват толкова много сталактити, сталагмити и всевъзможни каменни образувания, че човек добива чувството, че се намира в нереален свят. Ако дотук красотата, все пак е нещо обикновено, то насреща тя е невъобразима. Хаос от гигантски колони, завеси, мечове, повлекла, синтровани прагчета - човек се обърква от такава щедрост и пищност, тържественост и многообразие. Тук основният цвят е кремавият с кафеникавочервени оттенъци. В тази зала се намира най-дебелият сталактон на пещерата, висок 4,5 метра и с обиколка 13 метра. Отвсякъде блести като брилянтен. Други образувания, които могат да се видят в Хармана са и огромната лъвска глава, Прикованият Прометей, кошерът и Медузата.
Зала Хармана притежава забележителна акустика. Тук са пели много известни хорове - хорът на миньорите от Донбас, детският хор на Българското национално радио и др.
Естрадните ни звезди Лили Иванова, Йорданка Христова, Емил Димитров са пели също тук. Записвали са и певиците от световноизвестния ни народен хор Мистерията на българските гласове. Снимани са и много филми. Песента "Детство мое" и епизоди от филма "Неочаквана ваканция" са направени тук.
Занемели от красотата и богатството на каменните форми в този приказен свят, събрани като в огромна шепа, неусетно стигаме до последните две зали. Белият замък и Космос. Отново ни обкръжават сталактити, сталагмити, сталактони и драперии, оцветени в топли тонове. Ярко блести среброто на свежи калцитни образувания. После всичко се прелива в кремавия цвят и в цвета на слоновата кост, за да стане отново кървавочервен отблясък.
В Белия замък погледът ни се приковава в белия таван, украсен от многобройни каменни боздугани и кървави мечове. Най-величествено е образуванието Белият замък, който дава и името на цялата зала. Постепенно стигаме до най-високата - пета зала, наречена Космос, която е също толкова невероятно красива.
Естествени обитатели на пещерата са прилепите. Тук те спят зимния си сън, влизат наесен и чак пролетта излизат. Това е и любовният им период . Носят бременността си девет месеца и през март обикновено излизат навън, раждат по едно малко, грижат се за него 20 дни и го оставят да се оправя само в живота. Всеки един прилеп изяжда около 2 кг мушички и комари през лятото. В нашата пещера има два вида прилепи - голям и малък подкованос. За справка, в България има 28 вида прилепи, в света са може би над 800, като 160 от тях са вегетарианци.
От направените археологични проучвания има сведения, че пещерата е обитавана още от първобитния човек. В началото на пещерата са открити глинени съдове, огнище, кости от животни, монети от времето на император Антоний.
История на откриването:
Наречена е на братята Съе и Сею, които са се укривали там от турците по време на робството. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датиращи от времето на римската империя и император Антоний. Първите данни за пещерата идват от Г.Златарски (1883г) и Шкорпил (1895г). Първи сериозни проучвания и картировка са извършени на 20-21/08/1932г от Н.Атанасов и Д.Папазов и 10-13/07/1935г от Ат.Стефанов и Н.Атанасов. Отново проучвана от БПД през 1946г и от Научно-изследователската пещерна бригада "Т. Павлов" през 1949г. Детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968г от Вл.Попов от Географския и-т на БАН. Благоустроена за туристически посещения през 1967г, затворена 1990г, разграбена и отново осветена 2004г.
|
|
|
|
100 национални туристически обекта - Пещера "Съева дупка"
|
Местонахождение:
|
Пещерата Съева дупка се намирана 11 километра западно от Ябланица, 25 км от Тетевен в местността „Леднишки рид“ , Ловешка област, Северна България
Географски координати:
43.046906, 24.185999
Вижте 100 национални туристически обекта на по-голяма карта
|
|
Работно време:
|
лятно: 09.00-18.00 ч.
зимно: 09.00-17.00 ч.
|
|
Печат:
|
Да
|
Възможност за нощувка:
|
хижа Драгойца
- гр. Ябланица
Стопанин: ТД " Драгойца" гр. Ябланица ул. Кирил и Методий № 7 тел.: 06991/21-51, 0888/255 351 .
На палатка в близост до пещерата.
|
|
За контакти:
|
0897 887 651 - ТД "Съева пещера"
|
|
Маршрути:
|
Туристически маршрути /еко пътеки/ в предпланина Драгоица
Предпланина "Драгоица" със своите 960 м.н.в. е една от трите предпланини на Стара планина. Другите две са: Врачанска и Васильовска планина, които се спускат перпендикулярно на балкана в северна посока.
Чудесното географско разположение предоставя възможността от нея човек да се любува на Стара планина в посока изток-връх "Марагидик". От най-високата й точка може да се наблюдават: връх "Ботев", на запад да се проседи целия Централен Балкан – върховете "Купена", "Амбарица", "Ушите", "Вежен", "Тетевенска баба", "Паскал", "Свещи плаз", "Мургана", "Етрополска баба", "Мургаш" и се стигне до връх "Куклите" над гр. Вършец. А обърне ли се чивек на север сутрин преди изгрев слънце може да се видят как блестят водите на река Дунав. Това средищно географско разположение е естествена връзка между различните географски области и в същото време е естествения мост осигуряващ прехода между равнината и Балкана.
Туристическите маршрути, разработени от туристическо дружество "Драгоица" гр. Ябланица са следните:
Планински преход "Драгойца"
Ябланица - Шумнене – "Водопада", м. "Дюлите", "Каменните венци", "Зъба", "Цанкарски чукар", "Изворите", м. "Окапците", "Владовско кладенче", "Соплик", "Страшки кладенец", "Горските поляни" в местността "Диковското", връх "Фанар" и връх "Драгоица", площадката за "Делтапланер". Преходът е смесен с автомобили и пешеходен, продължителността на целия маршрут е 8 часа с 4 места за почивка. При желание за нощувка може да се използват легловата база на Горско стопанство Тетевен и бунгалата на "Златна Панега" АД. Базата на Общинска администрация е удобна за еднодневни почивка на туристическите групи. Този маршрут може да се премине и чрез планинско колоездене, при което продължителността на прехода е 6 часа.
Ябланица /бетонов възел/ - местността " Гушовец" – махала "Върбака" – м"Селище" – Турските гробища – "Цанкарски чукар" – "Владовско кладенче" – Драгоица.
Ябланица /спортна зала/ - м. "Ябланско селище" – м. "Енушница" – м. "Ливаде" – глоговската пътека – м. "Патаригите" – Драгоица.
В последните два туристически маршрута, могат да се съчетаят пешеходния и колотуризма. Общото разстояние е около - 10км.
Еко пътеки
Ябланица – "Бездънен пчелин" – "Нановско блато" – пещера "Пещта" – пещера "Съева дупка" – тръгва се от площада в Ябланица в посока покрай жилищните блокове /под местността "Дяла"/ на изток към махала "Герана". Следва едно изкачване в продължение на 20 минути покрай борова гора. Отдясно се вижда вилата на "Седимент Приват" АД, Продължава се по пътя за махала Нановица, Минава се покрай бившето училище и се стига до асфалтовата база. Върви се по стар коларски път и след около 1 час се стига до "Бездънния пчелин". В дясно от него, в ниската част на хребета на около 350м се вижда "Нановското блато". Отляво на пътя в ниското се вижда махала Липово. Движим се в източна посока. Така се достига до пещерата "Пещта" – която се намира на северния склон на Леднишкия рид и е на около 500м от "Съева дупка". От там се придвижваме до "Съева дупка" – най-голямата природна забележителност в землището на с. Брестница. По асфалтов път се слиза до с. Брестница за около 40 минути. Целият преход се изминава за около 4-4.30часа, а километрите са 18. Цвят на маркировката – червен. Поради това, че районът е карстов, извори и чешми по пътя няма. Най-удобно е да се налее вода в мах. "Нановица".
Брестница – "Съева дупка" – тръгва се от центъра на с. Брестница на юг към така наречения "Леднишки рид". Пещерата отстои на 3 км от селото и е разположена на около 500м надморска височина. След това се посещават: "Голямата Ледница" и "Малката Ледница", които се намират в съседство със "Съева дупка", и също са разположени на 520 м.н.в.
Ябланица – Малък Извор – Манастир "Свети Георги" – пещера "Моровица" – тръгва се от Ябланица през махала "Габровица" за с. Малък Извор. След това по добре поддържания път се насочваме към Гложенския манастир "Свети Георги". С природните си красоти и ценното си историческо наследство манастирът е едно от желаните за посещение от туристи и почиващи места. Продължаваме нататък към манастирските ливади и се стига до пещера "Моровица". Тя се намира в подножието на връх Камен Лисец. Туристическият маршрут е с дължина 12 км и изисква преход от 4 часа. В Манастира "Свети Георги" може да се преспи. На другия ден фрупата се връща през с.Гложене – с посещение на пещерите – м.Зореница и се връща в Ябланица.
Ябланица – кв. Брайковци – местността Окапците – защитена територия "Гарванче" – местността "Езерото" – местността "Ратица" – кв. Цоловци – Ябланица. Отсечката на маршрута е доста голяма и километрите са – 24, прехода е 7-8 часа.
Други атрактивни места
Препоръчваме Ви да посетите и фермата за щрауси "Сините щрауси", находяща се в с.Брестница в непосредствена близост да пещера "Съева дупка". Повече информация на адрес: http://www.blue-ostrich.net
ЛЕДНИЦАТА: Работно време: през цялата седмица от 8.30 до 20.00 часа .
За повече подробности и информация:0878 445 830; 0887 445 830; 0878 109 344, 0898 522 105; 0889 116 670; www.viaferrata-bg.com
|
|
Галерия със снимки:
|
100 национални туристически обекта - галерия със снимки на Пещера Съева дупка
|
|
|
|
|
|
