|
100 национални туристически обекта - Пещера "Бачо Киро"
|
|
|
|
|
|
Данни
Обща дължина: 3 500 м
Денивелация (- , +): 65м (-0м, 65м)
Надморска височина: 335 м
Описание:
Намира се в района на Дряновския манастир, в красива местност край тихото балканско градче Дряново, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м. от манастира "Св. Арахангел Михаил" в отвесна варовикова скала и е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1938 год.
Западно от Дряновския манастир, край водната пещера Андъка, известна още под името Голямата пещера, се намира Малката пещера. Тя е преименувана “Бачо Киро” в памет и чест на българския герой от Априлското въстания, просветител, поет и пътешественик, помощник на героя поп Харитон. По време на османското робство пещерата не е била посещавана заради поверието, че там обитават зли духове, змейове, чудовища и тъмни подземни сили. Тази пещера е една от най-интересните и посещаваните.
Пещерата има туристически маршрут, удобен за посетителите и ново ефектно модерно осветление, което дава възможност да се видят красиви зали и пещерни образувания.
Влиза се през нисък вход и голямо предверие със свод, висок около 20м. Следват големи и малки зали, галерии, малки лабиринти с еворзионни котли и синтрови прегради. В тези лабиринти се е криел Бачо Киро. Има красиви пещерни образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, завеси, колони, като най-красивата зала е "Хайдушко сборище". Първата зала или Преддверието, е най-много проучена в археологическо отношение.За първи път с научна цел тук прониква професор Юричин през 1890 година. През 1937 г. в пещерата работи английска експедиция с ръководите американката Дороти Гарът. A през времето от 1971 до 1976 г. обстойни разкопки при входа на пещерата прави българо-полска експедиция. Те за първи път откриват в долните пластове на пещерния пълнеж находки от среден палеолит, датиращ отпреди 40-70 хиляди години пр. н. е. Намерени са малко двустранно обработени груби остриета, симетрични и асиметрични ножове. В по-горните пластове се срещат оръжия и оръдия на труда изработени от кости. От историческа гледна точка, намерените предмети доказват живот на хора по тези места още от древни времена. Тук са открити оръдия на труда и селище, датиращо от средния и късния палеолит отпреди 40-70,000 години, остатъци от жилища и огнища, а също и различни оръдия на труда. По-нататък галерията извежда в Дъждовната зала, наречена така заради разнообразието от сталактити, спускащи се от снежнобелия таван на залата. Сред най-различните причудливи и фантастични фигури, в централната галерия чака бялата фигура на монах – това е залата на поп Харитон. Следващата зала е Срутището, покрита с десетки скални отломки. През Залата на самотния сталактон, Залата на езерата и Конгресната зала попадаме в най-красивата - Приемната зала. В предния и край е разперил крила стражът – Каменният орел. Сложен лабиринт от галерии, развити на 4 основни нива и свързващ около 12 зали, от които най-голямата и най-високо разположената спрямо входа е Срутището (25х18м), а тази с максимална височина е Дъждовната зала. Минималните размери по профила на основните галерии са 0.3х0,6м, а макс. - 12x30м. Главна посока на развитие СИ-ЮЗ. Голямо разнообразие на подземни форми. Подът на галериите от долните нива на пещерата е покрит с дебели глинести отложения, а на по-високо разположените етажи предимно с речни чакъли, отнесени към най-ранните етапи на пещерообразуване - преди около 1.8 млн.год. След археологически разкопки, в пещерните седименти са открити артефакти, представящи следните култури: Среден палеолит-мустие от 47 000 г. ; късен палеолит-ориняк от над 43 000 г.; неолит и енеолит. Открити останки от най-ранния Homo sapiens на Балканския п-ов (над 43 хил.г.) Фосилна фауна:в наслагите са открити костни останки от 21 вида горно- плейстоценски дребни бозайници и от 11 вида едра бозайна фауна.
История на откриването:
Проучвана на 19/05/1890г от Ст.Юринич до 143-тия метър. Първи археологически проучвания 1920 и 1924г от Р.Попов. Карта на привходните части (60м) публикува Н.Радев (1926г), посетил пещерата през 1923 и 1925 г. През 1937г БПД организира археологически разкопки под ръководството на Р.Попов, а инж.Р.Радушев прави първата теодолитна снимка. Разкопките продължава през същата и следващата 1938г американката Д.Гарод. Съвременен план на 2,400м от пещерата се прави през 1966г от "Планинец" София, продължени от "Стринава" Дряново и пещерата достига актуалната си дължина. В периода 1971-1976г се провеждат българо-полски археологически разкопки. Проучвана геоморфоложки от В.Попов и И. Вапцаров (1972г). Частично електрифицирана от туристическо дружество "Бачо Киро" Дряново през 1937г и става първата българска благоустроена пещера.
Пещерата Бачо Киро е проучвана многократно. За първи път е спомената в археологическата литература през 1891г. от проф. Юринич, а пет години по-късно е посетена от братя Шкорпил. Първите сондажи са направени през 1935г. от Д. Бачев, две години по-късно проучванията са продължени от Р. Попов, а през 1938г. от Р. Попов и Д. Гарод. Систематични археологически разкопки се провеждат в периода 1971-1975г. от българо-полски екип под ръководството на Б. Гинтер и Я. Козловски.
Откритите културни останки са отнесени към епохата на палеолита като получените данни С14 за къснопалеолитната секвенция са между 43 и 28 хил.г. ВР. Открити са кремъчни и костни оръдия, накити и останки от човек. Културните напластявания в привходната част на пещерата са унищожени при благоустрояването й.
|
|
|
|
100 национални туристически обекта - Пещера "Бачо Киро"
|
Местонахождение:
|
Пещерата "Бачо Киро" се намира на 5-10 минути пеш от Дряновския манастир в каньоните на река Андъка и Дряновската река. На 50 метра е от пещерата Андъка.
Географски координати:
42.947136, 25.429781
Вижте 100 национални туристически обекта на по-голяма карта
|
|
Работно врeме:
|
Пещерата се обслужва от екскурзоводи и е отворена за посещения през цялата година с работно време 8-19 часа, лятно и 10-16 часа, зимно.
За посетителите са оформени два маршрута, къс (25 мин.) и дълъг (60 мин.).
|
|
Печат:
|
Да
|
|
Възможност за нощувка:
|
хижа Бачо Киро. Телефон 0676/ 21 06.
Стопанисва се от туристическо дружество "Бачо Киро". Телефон 0676/ 23 32.
В самия манастир има уютни стаи с по 2,3 5, 7, 10 легла на цени от 6 до 15 лв. В непосредствена близост до Светата обител има и няколко заведения с добра храна.
Телефони за връзка :0676/2389; 062/25670; 0887/546331
На палатка в околностите на пещерата.
|
|
За контакти:
|
Пещерата се стопанисва от Туристическо дружество " Бачо Киро" град Дряново, телефон: 0676/ 23 32.
|
|
Маршрути:
|
Дряновски манастир - срещу хижа "Бачо Киро" на отсрещния бряг на реката - 0,15 часа.
Водопадът Синият вир - 0,25 часа.
Къмпинг Стринава - 0,20 часа.
Дряновска екопътека
Изградена през 2000г. в каньона на р. Андъка в района на Дряновския манастир със средства набрани от бизнесмени в общината, СТД “Бачо Киро” и МОСВ. Изпълнител на проекта беше БАСЕТ и СТД “Бачо Киро”. Екопътеката се извива в каньона на р. Андъка. Състои се от четири дървени мостчета и 6 стълби с различна височина, даващи възможност да се посетят части на каньона и посетителят да се докосне до девствената природа. Кръговият маршрут с трите обзорни площадки на скалата “Боруна” разкрива невероятната панорама на Дряновския манастир и богатството на растителните видове. Пътеката е от втора степен по трудност. Времетраенето на разходката трае 2 часа.
Екопътека “Via Ferrata” – Дряновски манастир
Изградена през 2003г. в района на Дряновския манастир от СТД “Бачо Киро”. Пътеката се вие от Дряновския манастир (по стълбите към ЖП линията), по линията и край “Сини вир”, над тунела на ЖП линията по каменна и желязна стълба, по ръба на скалния венец, до руините на крепостта “Градът” (платото “Стринава”) и скалата “Чуката”, назад през “Манастирско лозе” до Дряновски манастир. Маршрута е маркиран с блажна боя и табелки, лек от първа степен по трудност. Екопътеката преминава край реката, по ръба на източния скален венец над манастира и разкрива красива панорама към каньона на Дряновския манастир и великолепен изглед към гр. Дряново. На платото “Стринава” посетителят се среща със средновековната история на България в руините на крепостта “Градът”. Сред богатство от растителни видове не са изненадващи срещите с диви зайци, сърни и елени. Времетраенето на разходката е 3 часа.
Музей "Кольо Фичето" град Дряново в град Дряново.
Работно време: 08.00-12.00 и 13.00-17.00 ч., без почивен ден
Туристически пешеходни маршрути
Посетителите на Дряновския манастир имат възможността за няколко часа да се запознаят отблизо с красотата и неповторимостта на природата в дряновския край, като по тяхно желание се организират туристически походи, а ето и някои от възможните маршрути:
Дряновски манастир – с. Геша – с. Славейково – Римско тържище Дискодуратера – обратно до Дряновски манастир
Туристически излет за 6 часа по маршрут през широколистни гори и малки височини с хубави изгледи към района. Богато разнообразие на растения, билки и гъби.
Дряновски манастир - с. Върпища – с. Боженци – гр. Трявна.
Туристически излет за 6 часа с водач. Маршрутът преминава край пещера “Бачо Киро”, останките на Римска и старобългарска крепост “Боруна”, широколистни гори и поляни и етнографско селище Боженци. Богато разнообразие на растителен и животински свят.
Дряновски манастир – кв. Цинга – кв. Крачунка (вековен дъб) – Дряновски манастир.
Излетът трае 3 часа. Маршрутът е по асфалтови пътища край р. Дряновска до вековен дъб в кв. Крачунка.
Традиционен туристически поход “По пътя на четата на поп Харитон и Бачо Киро” от гр. Бяла черква до Дряновски манастир.
Двудневен туристически пешеходен поход с нощувка в с. Ветренци (база за ученически отдих В. Търново). Провежда се ежегодно в средата на м. май и е свързан с традиционните тържества по случай годишнината от Априлското въстание и битката на четата в Дряновския манастир. Маршрутът е по асфалтови пътища и горски пътеки (около 30 км).
|
|
|
|
|
Галерия със снимки:
|
100 национални туристически обекта - галерия със снимки на Пещера Бачо Киро
|
|
|
|
|
|
